March 20, 2012

Какво е това прежда? - първа част


Какво е това „прежда“?
В. Е. Раскин
Превод – инж. Светла Ангелова/Big Pufana

Споделете какви асоциации предизвиква у Вас думата „прежда“? Навярно това е баба с плетка в ръце, топъл пуловер, изплетен ръчно или чорапи от селска вълна, които се продават на сергиите по пазарите?




Струва ми се, че в основата си думата се асоциира с преждата, не като такава, а със самото изделие, направено от нея. А за преждата /междудругото съм готов да поспоря, че за повечето хора понятия като „прежда“ и „вълна“ са практически еднакви или равни/. Хората, на които задавам този въпрос ми отговарят отново с въпрос: „Ти за коя прежда питаш: за тази, която преди струваше 2,50, а сега 5?“ Този опит за отговор на въпроса, извика в съзнанието ми две миниатюри в изпълнение на Карцев: една от тях е по повод на това, че рибата бива жива и умряла, а втората – „вчера, но умножено по три“.

Първото, което се има предвид е това, че висококачествената прежда е продукт, обработен чрез високотехнологично производство и не може да струва един грош, т.е. колкото тя е по-евтина, значи нещо не е наред с нея.



ЕСТЕСТВЕНИ ВЛАКНА

В тази група като основна обемна група по употреба, безусловно, се явява вълната. Под вълна в текстилната промишленост се разбира овче влакно, а в конкретен случай – нещо друго, но обезателно от какво животно е взета вълната. От животните, които ни снабдяват с вълна най-разпространените са: коза, камила, лама (да не се бърка с LAMBSWOOL), викуня (да не се бърка с влакно, добито от дрипи), заек, як.
Вълната се дели на няколко вида, в зависимост от дебелината на влакното – обикновена или проста, суперуош (superwash) – дословен превод – свръхперяема. Изделия от последната може спокойно да перете в пералнята, да, това не е шега. Тази прежда има специални обозначения на етикета, заради уникалните си качества, но и струва поне няколко долара повече за килограм. За удобството трябва да се плати!
Съществува още един много интересен вид вълнена прежда, която понякога наричат „лятна вълна“ – терминът е доста разпространен в „топлите страни“. Особеността на тази прежда се крие там, че за да се получи тънък конец вълна – до 17,5 микрона, изделието може да се носи и лятото, редом с памучните такива. Например, скъпите мъжки костюми и сака се шият от платове с втъкана именно такава нишка, като теглото на изделията е много малко и дори при 25 градуса не Ви е топло с тях. Съставът на тази прежда никога не е чисто вълнена. Обикновено се използва до 60-80% вълна с коприна /като правило естествена/ и /или/ вискоза.
Следващата по разпространение титла се пада на мохерът. Защо толкова много хора са убедени, че съществува „мохерна прежда“, която подразбират като прежда с някакво съдържание на мохер и мохер, който има 100% съдържание на мохер?! Първо, трябва да направя уточнение, че под мохер се разбира козя вълна и нищо друго. Съществуващите технологии не позволяват да се произведе прежда със съдържание на мохер повече от 83%, още повече, че тази прежда не бива да се разпада на влакната си, за целта се използва т.н. корда, която крепи козите влакна. Ако видите на етикети, че съдържанието на мохер е повече от 85%, то бъдете уверени, че това е лъжа. Най-често срещаното съдържимо започва от 10, 20, 35, 40, 50 и 80%.



Доста разпространена и модерна е т.н. ангора прежда. Под ангора в настояще време се разбира пух от заек или само заешка ангора. Максималното съдържание на ангора в преждата от различни източници варира от 45-70%. Основният недостатък на тази прежда е необратимото разпадане на влаконото на съставните пухове, което по никакъв начин не може да се прикрепи обратно. Имам много неприятни спомени, свързани с този недостатък – често, когато излизаме семейно с жена ми, тя облича блузка от ангора и пуховете веднага се лепват за моето сако, а после отделянето от вълнена тъкан на тези влакна е много сложно. Да се спрем и на трудното пране на ангората. Ако можете, не я перете, освен химически. Поуката е, че ангората оцелява до третото пране ... Все пак, ако сте дали 40-50 долара за килограм висококачествена ангора, изделията ще Ви служат с години.

А сега малко интересности за произхода на названията „мохер“ и „ангора“. В предишни времена, мохерът се добивал само от кози, които живеели в регион, който сега се казва Анкара, да, столицата на сегашна Турция. Преждата , получена от козината на „златните кози“,  наричали „анкора“ или „ангора“. Износът на тези кози извън Турция бил дълго забранен, наподобяващ забраните за износ на коприна от Китай. Разбира се, тези кози се траспортирали нелегално, въпреки че живеели само в този регион. Опитите да се произведе аналог на истинската ангора се подновявали постоянно. За първи път успех постигнали китайците – те започнали да произвеждат прежда, приличаща външно на оригинала, от пух на заек, а я нарекли – ангора. По същото време Англия започнала да купува от Турция истинска ангора и преждата, коята се произвела в Англия получила името мохер. В наши дни тези названия са получили следната класификация: мохер – влакна от кози, ангора – от заек. Забележително е, че все още в света има само три региона за произвоството им – Анкара в Турция, Южна Африка и Тексас, САЩ. Тези златни кози така и не преместили своето обитание.



Голям интерес представлява и прежда тип козя с название „кашмир“. Името произхожда от местността, където за първи път са започнали да я /го/ прозвеждат, а именно Кашмир. Изходното влакно е от тибетски високопланински кози, получено чрез т.н. разресване. Кашмирът е една от най-скъпите прежди в настояще време. От практическа гледна точка представлява интерес кашмирена прежда за ръчно плетене със съдържание на кашмир не повече от 30%, защото тя не е формоустойчива и изделията се свиват под собственото си тегло. Преждата, която се използва в промишлеността обикновено съдържа от 10 до 60% кашмир.



Още един рядко разпространен вид е камилската вълна. За тази прежда се използва влакно от Лама, по-точно Алпака – представител на семейството на камилите. 100% прежда от алпака в настоящия момент не се използва често. Работата е там, че преждата от алпака е в пъти по-скъпа от овчата вълна. При използването на стандартно влакно от алпака, което е доста по-здраво и издържливо, макар и с дебелина 20 микрона, е нормално и цената да бъде доста висока. Най-голям интерес има към смесите от 20 микронна овча вълна, кашмир и алпака в равни количества. Тази прежда е от 3 до 4 пъти по скъпа от обикновената овча вълна. Практически всичко, което може да се каже за вълната от алпака, може да се отнесе и към вълната от другите представители на семейство камили – Викуня.


 Памукът, т.е. влакното памук, се използва в преждата по два начина: естествено и мерсеризирано. Разликата се вижда с просто око – естественият памук се оцветява в бледи цветове, такива са свойствата му. След мерсеризацията памука се багри в ярки, сочни тонове и нерядко блести и напомня за изкуствена смес. Разбира се, процесът на мерсеризация не е много скъп, но приемуществата на външния вид и товароносимостта на изделията оправдават цената. Необходимо е да се знае и помни, че мерсеризираният памук е по-малко разтегателен и по-издържлив след сушене, отколкото естествения.


Естествената коприна е най-скъпата суровина за плетени и шивашки изделия. Коприната е тънка нишка, която гъсеницата-копринарка използва, за да обвие своя пашкул.  На човека му се е предоставила тази възможност, да вземе от природата вече готовата нишка и след несложна първична подготовка да я изпреде. Не всички знаят, че в международната практика коприна се наричат всички блестящи копринени нишки, например: естествена коприна, вискозна, ацетатна, капронова и т.н. Копринените нишки се отличават с висока устойчивост, попиващи влагата, с лоша проводимост на топлина, меки и копринени на допир, много добра способност за боядисване – от тонове до полутонове и оттенъци, устойчиви при работа със спирт, кислород, ацетон и бензол. Под действие на светлината коприната губи своите великолепни свойства. В магазините  може да намерите много подобия на коприна, но изкуствени. Прежда със съдържание 100% коприна може да се открие много рядко. Като правило коприната като прежда съдържа не повече от 20-25% естествена коприна и на практика съдържа всичко останало до 100%. Често се намира смесена прежда със съдържание до 30% копринена нишка в съчетание с вискоза, памук и вълна. 


Лен, т.е. влакното, което  се съдържа в стъблото на това растение, доскоро нямаше приложение при ръчното плетене, но в последните няколко години ленената прежда стана модерна. Като прежда тя е доста тежка и твърда, това са нейните свойства. Основно се използва за плетене на летни изделия, има добра хигроскопичност и не е така „бодяща“ като вълната. Има още един съществен недостатък - няма еластичност и затова изделията се мачкат.




3 comments:

  1. Благодаря за информацията! Много ценно! Имам и аз ангора и мохер.... ще видим:)

    ReplyDelete
  2. Полезна информация!!!:)Искрено се радвам , че споделяш с всички нас.

    ReplyDelete
  3. Радвам се, че Ви хареса статията. Трябва ми време за изкуствените подобия ..., ама като хич не ги обичам.

    ReplyDelete