March 01, 2012

Баба Марта бързала ...










Началото било на първият ден от март месец, лето 681. Легендата разказва, че хан Аспарух вече бил стигнал на десния бряг на река Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба се намирали на левия бряг, където го чакали и търсели брод за България. Завързали края на кълбо от бяла вълна за крака на сокол, който да им покажел брода, по който да минат, но точно тогава хазарска стрела пронизала Баян. Целият конец, който трябвало да покаже на Аспарух, че брат и сестра му идват при него се обагрил в алено. Щом ханът получил вестта, той накъсал конци от бяло-червената нишка, завързвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва никога да не се прекъсва. Да сме здрави, весели, щастливи, да сме БЪЛГАРИ!”

Това е легендата, според която възникнал този отколешен обичай, познат само по нашите земи. В класическия си вариант мартениците, с които се кичим от първи март до края на месеца, представлява бял и червен конец, усукани, които са най-често вълнени. Цветовете са със строго определен смисъл: червен – кръв, живот, а белия – чистота, щастие. В някои области на страната се правят разноцветни мартеници. Например в Родопско, а в Софийско и Мелнишко традиционните цветове са син и червен. Конецът задължително трябва да е усукан и то наляво. Традиционната мартеничка, която днес рядко можем да видим, има и други елементи – парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др. 

Традицията повелява на първия ден от месец март най-възрастната жена от домакинството да връзва на ръцете, вратлетата и пръстите на децата пресуканите бял и червен конец за здраве и против уроки. В стари дни мартениците са се връзвали по плитките на момите, на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергените и на младите мъже. С мартеници са се окичвали и домашните животни, както и плодните дървета, тъй като се е вярвало, че носи плодовитост. 

Този обичай се е запазил и до днес, когато мартениците, които сме носили се закачат на първото плодно дръвче, което ни се изпречи, след като сме видели щъркел или лястовица. С мартеници са се окичали също така сватбеното знаме и сватбените китки, с мартеница се е украсявало и котлето, в което се е доило първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват и първите билки, събрани на Еньовден.

И до днес хората спазват свидният народен обичай, който ни определя като българи, а именно окачването на мартеничка. С това ние също си и честитим настъпването на пролетта.

Мартеничка се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се маха и се слага под камък, под който след девет дни по нея се гадае за плодородието на предстоящата година. Ако там има мравки, то годината ще е богата с овце; ако пък има по-големи буболечки, то ще има приплод на едър рогат добитък, ако има червеи пък ще има много коне тази година.

Също така по намереното под камъка момите гадаели ще се омъжат ли тази година и какъв ще е женихът им, ето защо в някои части на страната мартеничката се нарича гадалушка.


No comments:

Post a Comment