Името ми е любов


Името ми е любов


 Мира Дойчинова


Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда Рай по пътя към Голгота –
... съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене...
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,
умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях ...

Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.
Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
 Да крача смело, даже път да няма ...
 И само за един да съм красива.
Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките...
А приказките? – пиша ги сама.
С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже ))
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – Жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга ...
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

Comments

  1. Страхотно!!!! Честит празник!

    ReplyDelete
  2. Благодаря ти! На теб също, мила. Имаш двоен даже ... с Отличието!

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular Posts