Името ми е любов

Името ми е любов

 Мира Дойчинова

Така ме нареди Животът –

(и беше благосклонен при това) –

да бъда Рай по пътя към Голгота –

... съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме

на престорените крехки рамене...

Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.

Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава

и няколко способности все пак –

умея да обичам до забрава,

да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо

и после преобръщам всичко в смях ...

Умея да мълча. И мога още

живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само

гладуваща душа. И съм щастлива.

 Да крача смело, даже път да няма ...

 И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,

рисувам залези – без капчица вина.

Разпускам до прозореца си плитките...

А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка

(целувам и да няма болка даже ))

Умея да търпя. Не зная колко.

Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – Жена да бъда –

чупливо щастие, любов, тъга ...

Дали се справям? Нека да отсъди.

Но много благосклонно при това.