March 08, 2012

Името ми е любов


Името ми е любов


 Мира Дойчинова


Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда Рай по пътя към Голгота –
... съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене...
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,
умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях ...

Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.
Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
 Да крача смело, даже път да няма ...
 И само за един да съм красива.
Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките...
А приказките? – пиша ги сама.
С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже ))
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – Жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга ...
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

3 comments:

  1. Страхотно!!!! Честит празник!

    ReplyDelete
  2. Благодаря ти! На теб също, мила. Имаш двоен даже ... с Отличието!

    ReplyDelete