February 22, 2013

Назад към 80-те






Днес бих искала да Ви поканя на малко пътешествие по времето на 80-те години на миналият век. През това време, когато мобилните телефони ги нямаше още, Германия беше разделена на две и музиката звучеше от черни дискове, наречени грамофонни плочи.
За плетенето тези години бяха истински рай! Повече за тези плетачки, които имаха щастието да живеят в Западна Германия. В източната, известна под името ГДР /Германска Демократична Република!/, също се плетеше много и страстно, но нямаше достатъчно прежди, те бяха дефицитна стока, както бананите. Но хората знаеха как да си доставят прежди, да импровизират от тези, които имаха в наличност. Списанията, които бяха на Запад, винаги горещо желани, често се копираха много трудно на ръка и отново се препредаваха по-нататък.
Такива списания имаше много. „Констанца“, която излизаше два пъти в годината, представяше по 200 модела на брой и блестеше с образцови пуловери. „Никол“, която предлагаше супермодерни модели, в основата си за младежи. Също и „Микадо“, „Карина“, „Светът на жената“ или „Сандра“ – всички ежемесечно ни радваха със своето безкрайно разнообразие. И разбира се, „Верена“, първото издание, което се появи през 1986 г. и преживя всички спадове и растежи на този отрасъл от ръкоделието.
В 80-те се плетеше всичко. Плетенето беше признато в обществото: плетеше се в училище и университета, през обедната почивка в офиса, а понякога и в работно време, ако шефът не е там и даже в Бундестага можеше да се види как този или онзи политик плете, седейки на заседание.
За съжаление сега, плетенето няма такава популярност. Ако едно 17-годишно момиче каже, че плете винаги получава удивен поглед. Едно време за нейните връстници беше абсолютно нормално да плетат, а създадените вещи се възприемаха като дизайнерски. За щастие, именно сега има нова вълна към възвръщане на интереса към плетената мода – има пренастройване на съзнанието и все повече млади хора отново искат да се учат да плетат. DIY – „Do It Yourself“ – „Направи сам!“ става новият девиз.
Аз самата от средата на 80-те „плувах“ заедно с всички на вълната на интереса към плетенето и добре помня модата от това време. Много плетени изделия бяха доста сложно изплетени, отколкото сега. Тогава никой не се страхуваше от жакардови плетки с 5 различни цвята е един ред или от 7 различни прежди, а от схеми с 13 вида плетки не бяха проблем. Никой не говореше за това, че се плетат трудно, ние просто ги плетяхме. Ако аз чуя от плетачка – „не се осмелявам да ...“  - винаги се усмихвам, по онова време ние имахме повече вяра в своите способности и ако не можехме, то се приспособявахме някак си, само защото искахме да имаме тази плетена вещ.
През 80-те се плетеше повече с тънки игли, обикновено 3-4 мм. Тридесет години по-късно светът се върти по-бавно и плетене от порядъка  на два или три месеца не плаши никого. Кройките, напротив, често бяха прости, отколкото сегашните. В модата имаше модели, приличащи на мехове – предната и задната част са правоъгълници, а ръкавът трапецовиден – това може да изплете всеки! Мострата на плетката не беше важна, ако крайното изделие са получеше с няколко сантиметра по-широко или по-тясно, беше все едно, защото в модата всичко беше неформално.
През 80-те бяха много популярни пуловерите с ръкави „прилеп“ от смесени прежди – пухеста прежда комбинирана с гладка памучна, вълна с лурекс в различни окраски и графични изпълнения.
Във всеки ъгъл през 80-те имаше магазини, които търгуваха с прежди. Още нямаше Интернет /за простосмъртни!/ и ние предпочитахме  магазините. Все пак не можехме да се оплачем от липса на избор.
Тогава все още учех и нямах средства за покупка на вълна. Можех само да си мечтая за благородни прежди като коприна и ангора. Спомням си колко много завиждах на една моя съученичка, за изплетения от майка и пуловер от ангора. Сега повечето плетени изделия от мен са отишли в контейнер за стари дрехи, но моята любима блуза, плетена през 1988 г. от чиста камилска вълна , която можех да си позволя да купя от първата ми нормална заплата, е все още с мен – изрядно раздърпана, с извадени бримки /моят черен котарак я обожава!/, но аз все още обичам да се разнежа в нея на дивана и дори сега ме сгрява, докато пиша тези редове.
За всеобщо удивление, в началото на 90-те повечето плетачки изоставиха плетенето и се посветиха на други хобита. Предадеш ли се веднъж на вируса на плетенето, той си дреме в теб и за щастие рано или късно отново се събужда!
Плетенето прилича на карането на велосипед, ако си се научил, то е за цял живот – завинаги. 
Днес отново седим заедно и почукваме с иглите. Остаряли сме, появили са се първите бели коси, понякога ние се нуждаем от очила за четене, но в сърцето си сме все така млади и весели, както тогава – през 80-те.

Tina Hees

Превод от "Верена"  пролет 2013 г. 
Светла Ангелова

No comments:

Post a Comment