Достойнството на плетящите хора

Не зная, как се чувствате Вие, но аз се гордея с уменията си да плета. Мисля, че плета добре и моите готови изделия – с редки изключения – действително ми се отдават. Радвам се на коментарите от тези, които не могат да плетат, че моите неща не изглеждат ръчно изработени. „Това изглежда като купено!” – Вие също сте чували често това. Някои плетачки приемат такива забележки като недооценяване на работата им. Аз не, за мен това е комплимент, че моите неща са изработени стриктно. Обичайният неплетящ човек си представя под ръчна работа нещо безформено, грубо и неравномерно изплетено – вероятно от ефектите на еко-вълните през 80-те години, когато със сандалите на Исус и палестинската роба са се носели дебели пуловери от овча вълна.

Като правило, ние посвещаваме много време и усилия в изучаването на изкуството на плетенето. Във всяка една наша изплетена вещ, наред с разходите за материали,  са скрити много часове работа, и всяка готово изделие съдържа в себе си някоя частица от нашия живот и ни отразява самите нас. От първата бримка до готовия пуловер ние много часове държим в ръце нашата работа и определено изработваме лично отношение към нея. За мен всяка от моите работи се явява като едно родно детенце и затова я обичам.

Действително се сърдя, когато някой идва при мен и казва, в повечето случаи с покровителствен тон: „Можеш ли да ми изплетеш някакъв пуловер, ама да ти платя с прежда – вълна?”, имайки предвид: „По твоя мярка, с твоя идея за плетка, ти можеш да направиш нещо по-разумно, по-евтино”. Отговарям с питането, защо, каква цена счита той за приемлива за 1 час работа:  „6 евро? Добре, това е малко, но за теб, ще се съглася. Ще ми трябват примерно 60 часа, за да изработя пуловера по мярка за теб. И така, цената е 360 евро плюс материалите.” Повечето след този отговор се успокояват.

Най-тъжното, с което се сблъсквам е, че много плетачки принизяват стойността на собствената си работа и продават своите вещи на силно занижени цени. „Това е все пак хоби, аз не искам да изкарвам така пари” или: „И без това плета пред телевизора, това не е работа” – тези изказвания чувам много често при обсъждането на цените на ръчно изплетените вещи. Но ако плета за други хора, които не принадлежат към моето семейство или в кръга ми от приятели, това е РАБОТА и за нея, аз искам адекватно възнаграждение.

Това, че плетенето ми доставя удоволствие и аз я изпълнявам в свободното си време не е от значение. Дори не съм длъжна да се изхранвам с това. Аз мога да върша много неща, които другите не могат и са ми били нужни години, за да изуча това и да го усъвършенствам. Ако някой иска да извлече полза за себе си, той е длъжен отговорно да си плати. Точка! Който не е готов за това, може да пазарува и да се облича в промишлени чорапи. А как бихте реагирали, ако някой Ви предложи да плетете бельото му за 50 цента на час – Вие все пак правите това пред телевизора?  ...

Всяка година на базарите за Коледа виждаме много плетени чорапи на цени, които едва покриват разходите за материали. На въпроса за калкулирането на цената повечето отговарят, че цената не е основната цел. Но защо тогава въобще са тези базари и стоенето с часове на студа? За един чифт чорапи са нужни примерно 10 часа работа, ако плетете доста бързо. Цена от 12-14 евро. Почасова работа? В най-добрият случай, ако купувате преждата по-евтино, около 1 евро, може. Без отчитането на стандартните разходи за транспорт.

Така се получава и в интернет: там се предлага плетен пуловер, абсолютно нов, за възрастен – 30 евро. Предполага се, че това не покрива даже цената на самата прежда.

Вече забелязахте, че тази тема наистина ме вълнува. Всъщност би трябвало да ми е все едно кой продава ръчно изплетени неща и заедно с това своите способности и работа, по-ниско от реалната им стойност. Но аз обичам плетенето от цялото си сърце и това ми причинява душевна болка, все едно някой ме отделя от любовта ми, като продава нашите прекрасни плетки за без пари.

Много ми е мъчно, че у „неплетящите” части от населението, ръчното плетене няма голяма стойност. Плетенето просто убива времето и на всичкото отгоре плетат само ... бабите. Бабата се радва, че я „избавят” от нейната продукция, така ли? Как да бъдеш този, който иска да се занимава с плетенето като основна професия и да изкарва „хляба си”? Как да обясниш на потенциалния клиент, че тази работа има съответсваща ценност, когато на отсрещната страна всичко, изплетено на две игли е на дъмпингови цени? За ушитата по индивидуална мярка рокля или изготвените ръчно обувки, определен клас потребители са готови да платят много пари, а за изплетените ръчно вещи не? Само защото плетенето все още има славата на хоби за домакини? Ние никога няма да се избавим от това убеждение, ако не започнем да предлагаме нашето професионално изкуство на тази цена, която то заслужава.

Иска ми се всички плетачки и плетачи да проявяват по-голяма гордост от тяхната работа, особено когато искат да продават. Ако клиентът не е готов да заплати тази цена, то тогава тази вещ не е за него. По-добре да изплета нещо забележително за мен в този случай или за човека, който ми харесва. Неговата радост и признание ще бъдат за мен най-истинската цена!

Тина Хеес

превод: Светла Ангелова /Big Pufana/

по материали от "Verena Winter 2012"